Олигонуклеотидите са полимери на нуклеинови киселини със специално проектирани последователности, включително антисенс олигонуклеотиди (ASO), siRNA (малки интерфериращи РНК), микроРНК и аптамери. Олигонуклеотидите могат да се използват за модулиране на генна експресия чрез набор от процеси, включително RNAi, целево разграждане чрез RNAse H-медиирано разцепване, регулиране на сплайсинг, некодираща РНК репресия, генно активиране и програмирано генно редактиране.

Повечето олигонуклеотиди (ASOs, siRNA и microRNA) хибридизират към mRNA или пре-mRNA таргетен ген чрез сдвояване на комплементарни бази и теоретично могат селективно да модулират експресията на всеки целеви ген и протеин, включително много „нетерапевтични“ таргети. Аптамерите имат висок афинитет към целевия протеин, подобно на третичната структура на антителата, а не на последователността. Олигонуклеотидите предлагат и други предимства, включително сравнително прости техники за производство и приготвяне, кратки цикли на развитие и дълготрайни ефекти.

В сравнение с традиционните инхибитори на малки молекули, използването на олигонуклеотиди като лекарства е фундаментално нов подход. Потенциалът на олигонуклеотидите в прецизната генетика засили ентусиазма за терапевтични приложения при рак, сърдечно-съдови заболявания и редки заболявания. Последните одобрения на FDA за Givosiran, Lumasiran и Viltolarsen въвеждат RNAi или терапиите, базирани на РНК, в основния поток на разработването на лекарства.